Килиманджаро
Килиманджаро (от 1902 до 1918 Кайзер-Вилхелм-Спитце) е името на планински масив с вулканичен произход, който се намира в североизточна Танзания. Най-високата точка на планината е връх Ухуру (Кибо), който се намира на 5895 м надморска височина. Това прави Килиманджаро най-високата планина на континента Африка. Планинският масив е образуван от три слели се изгаснали вулканични кратера — Кибо (5895 м), Мавензи (5356 м) и Шира (4006 м). Планината е изградена предимно от трахибазалтни и фонолитни скали.
За Килиманджаро средното количество на годишните валежи е около 1000 мм. Растителността е етажирана като видът на растенията се променя с изкачване във височина. В най-ниските части растат екваториални гори. След това се намират гори, характерни за влажните тропици. След тях са разположени растителни видове, характерни за саваните. В най-високите части на планината има обширни ливади.
Снежната граница на планината е разположена между 5300 м и 5700 м. По билото на планината има ледници, които покриват територия с площ над 11 кв. км.
Някои от забележителните обитатели на резервата.
Килиманджаро Килиманджаро
Планината и местността около нея са природен резерват, обитаван от изключително многообразие от животински и растителни видове поради коренно различните условия в отделните височинни нива на тази природна забележителност.
Езерото Виктория
Езерото Виктория се намира в Африка, около Екватора. То има площ от 68 800 кв. км, което го прави най-голямото езеро на този континент, най-голямото тропическо езеро в света и второто по големина сладководно езеро в света по площ.
Тъй като е сравнително плитко за размера си (най-голяма дълбочина 84 м, средна 40 м), езерото Виктория е седмо по размер в света сладководно езеро по обем - то съдържа около 2 750 куб. км вода.
Езерото е извор на най-дългото разклонение на река Нил - Белия Нил - и събира водите си от район с площ 184 000 кв. км.
Езерото се намира на плато в западната част на африканската Голяма рифтова долина и граничи с Танзания, Уганда и Кения. Има брегова линия с дължина 3 440 км и повече от 3 000 острова, много от които са населени.
Езерото е най-голямото в Източноафриканската планинска област. От него се оттича река Кагера. Водите се използват за риболов и електроенергия.
Занзибар
Занзибар е едно от местата, където земната сила е най-очевидна. И тази сила се проявява в красотата на тукашното небе и в търпимостта на местните хора. Много е лесно да отидете в Африка и да не “почувствате” страните. Има хора, които идват в Африка със собствените си самолети, качват ги в разкошни автомобили и ги водят в разкошни хотели, които се намират до още по-разкошни плажове. И какво виждат те? Да, има и такава Африка – когато сте на сафари и пътувате из континента, виждате целия африкански разкош, всичките тези вани с розови листенца, хотелските стаи от $700 до $1500, но това е друга история и друга Африка. Този път решихме да ви представим нещо по-различно – никакви скъпи хотели, никакъв туризъм. От Дар-ес-Салам, столицата на Танзания, до Занзибар се лети двайсетина минути на раздрънкан самолет. Въобще, там ще видите много такива раздрънкани самолети, с рамер "трабантче", с полупияни пилоти (по првило англичани или шотландци, на които не им е потръгнала кариерата) и въпреки това, всичко излита, каца, с една дума - действа. От изток на запад Занзибар може да се пропътува за час и половина. Можете да си правите експерименти – посрещате изгревите на източното крайбрежие на острова, когато слънцето “излиза” от морето, а вечер се премествате на запад и гледате залезите. Седите като зрители в театрален партер, а ако имате фотоапарат, попаденията ви са гарантирани. При това няма нужда да се опитвате да “хванете” някаква гледка – фиксирате всичко, което попада в кадър. И ако преди, като разглеждахте картички с червено африканско слънце, бяхте убедени, че е направено с фотошоп, то сега вече си знаете, че е напълно истинско и реално. Това действително е червено слънце и абсолютно чисто оранжево небе. Природата в Занзибар е действително удивителна, но работата не е в това. Красива природа има и в Хималаите, и в Латинска Америка. Но такава гърмяща смес от културни традиции, каквато има тук, не се среща никъде другаде. Занзибар е точка на пресичане на четири силни и абсолютно самостоятелни течения. Място на удивително динамично равновесие. Цял един век островът е управляван от англичани, които през XIX век изместват оттук арабите. През 64-та година в Танзания избухва социалистическата революция и държавата присъединява Занзибар. Но английското влияние се чувства, както всъщност и арабското. Арабите са донесли исляма. Но това е една особена форма на исляма. Работата е там, че ислямаът в Занзибар е донесен от суфите. И това е много мек, даже може да се каже, кротък ислям. Много толерантен. С много открити разбирания, в това число и за жените. Говорите си с чернокожа мюсюлманка, а тя свойски ви потупва по рамото и казва: "Чудесна тениска, човече". На суахили (езикът на острова) няма дума “животно”, а има “същество” – и с тази дума се обозначават и животни, и хората. И това води до особен поглед към нещата. Едно от удивителните места е Стоунтаун – градът е израснал като гъба и няма нито една права улица. Представете си следното – вървите си по някоя улица, и изведнъж – хоп – някой арабин решил да си построи там къщата и улицата просто свършва. И вие трябва да завиете на някъде (не е лошо да знаете накъде, всъщност). Градът е като от книгата "Хиляда и една нощ" – загадъчно място. Всичко е разбъркано. А като капак – това е и гей-столицата на Африка. А отношението на мюсулманите към гейовете просто трябва да се види. Това е униклен модел за търпимост. Именно търпимостта в Занзибар впечатлява най-много. Тук хорта обичат очите на събеседника си, усмивките са искрени и знаете, че когато ви се усмихват не искат нищо от вас, а просто ви се радват. Ето така живеят в Занзибар – в униклен баланс един с друг и със света.
Туризъм -- Места --
Английски