Саудитска Арабия

География

Официално име: Кралство Саудитска Арабия
Столица: Рияд
Езици: арабски
Официална валута: риал
Религии: ислям
Население: 27,601,038
Територия: 2,149,690 кв км
Релеф: Релефът е пустинен и планински. Тук се намират големите пясъчни пустини Голям Нефуд, Малък Нефуд, Руб ал-Хали и каменистата пустиня Ал Хамид. Обработваемата земя е 0,2% от територията на Саудитска Арабия.

История

Саудитската държава започва да се формира през 1744 г. в централната част на Арабския полуостров. Местният владетел Мохамед бин Сауд се обединява с духовника Мохамед ибн Абдел Уахаб и този съюз от 18-ти век поставя началото на съвременната саудитска династия. През следващите 150 години саудитската фамилия воюва с Египет, Османската империя и други арабски фамилии за установяване на контрол върху Арабския полуостров. През 1902 г. на 22-годишна възраст основателят на Саудитска Арабия Абдул Азиз бин Сауд отвоюва старата столица Риад от съперниците си – фамилията ал-Рашид. Между 1913 и 1926 г. той подчинява княжествата ал-Хаса, ал-Катиф, останалата част от Неджд и Хиджаз. На 08.01.1926 се провъзгласява за крал на Хиджаз. На 29.01.1927 г. приема и титлата крал на Неджд (като владетел на Неджд дотогава той се е наричал султан). С Договора от Джеда, подписан на 20.05.1927 г., Великобритания признава независимостта на владенията на Абдул Азиз под името Кралство Неджд и Хиджаз. На 23 септември 1932 г. при обединението на Неджд и Хиджаз с ал-Хаса и ал-Катиф се създава Кралство Саудитска Арабия. Икономическото състояние на новата държава не съответства на военните и политическите успехи на крал Абдул Азиз до март 1938 г., когато са открити големи залежи от петрол. Изпълнението на програмите за развитие започва едва през 1946 г. поради избухването на Втората световна война през 1939 г. Нефтът става причина за икономическото благоденствие на кралството и засилване на неговото значение на международната арена. Крал Абдул Азиз води политика на изолация: в периода на своето управление от 1916 до 1953 г. само три пъти пътува извън страната. Първоначално дори не желае кралството да се присъединява към Арабската лига. В крайна сметка през 1945 г. С.Арабия става съосновател на Лигата на арабските държави и член на ООН. Преди смъртта си през 1953 г. крал Абдул Азиз определя своя най-голям син Сауд за престолонаследник. За несправяне с държавните дела през 1964 г. той е свален от трона в полза на брат си Фейсал. Борбата за власт и съперничеството сред членовете на управляващата фамилия става причина Фейсал да бъде убит от своя племенник Фейсал бин Мусаед през 1975 г., който пък на свой ред е наследен от крал Халед. През 1982 г. крал става Фахд. След смъртта му през 2005 г. крал Фахд е наследен от своя полубрат Абдула.

Икономика

Икономиката на страната се основава върху нефтодобивната и нефтопреработвателната промишленост и се характеризира със силен правителствен контрол върху по-важните сектори. Саудитска Арабия е на първо място в света по нефтени находища и по износ на нефт, като има водеща роля в ОПЕК. Нефтените й резерви са изчислени през 2006 г. на 262,7 млрд.барела (25,9% от световните запаси), с капацитетни възможности за добив на нефт 10 млн.барела/ден. При запазване на сегашния обем на производство (8,1 млн. бар./дневно), тези запаси ще стигнат за още 100 години напред. Резервите от земен газ възлизат на 6.6 трилиона куб. метра (2005 г.), или 3,9 % от световните запаси (на четвърто място в света). Основни отрасли са нефтодобивът, нефтопреработвателната и нефтохимическата промишленост, производството на цимент, сода каустик, торове, пластмаси, както и строителството. През 2005 г. промишлеността съставлява 74,7 %, услугите – 21,9 %, а селското стопанство – 3,3 % от БВП. В първите два отрасъла са ангажирани около 4 млн. чуждестранни работници. Петролният сектор дава 75% от бюджетните приходи, 45% от БВП и представлява 90% от износа. Чуждестранните работници, наброяващи ок. 5,5 млн. души, играят важна роля в саудитската икономика, предимно в нефтения отрасъл и в сферата на услугите. В контекста на усилията за привличане на чуждестранни инвестиции и диверсификация на икономиката през декември 2005 г. С. Арабия се присъедини към СТО след дългогодишни преговори. Големите приходи от петрола формират бюджетен излишък, с който се финансира професионалното обучение, образованието, развитието на инфраструктурата и увеличаването на заплатите в държавния сектор. За 2006 г. БВП е 374 млрд.щ.д., което представлява 5,9% ръст спрямо предходната година. Износът през 2006 г. възлиза на 204,5 млрд.щ.дол., а вносът - на 64,16 млрд.щ.дол. Саудитският експорт е насочен най-вече към следните страни: САЩ (18%), Япония (14,9%), Южна Корея (9,5%), Китай (6,1%), Тайван (4,5%), Сингапур (4,1%). Структурата на вноса се състои от машини и оборудване, продукти на хранително-вкусовата и химическата промишленост, моторни превозни средства и текстил. Саудитска Арабия внася предимно от САЩ (15,3%), Япония (9,8%), Германия (8,1%), Великобритания (5,7%), Китай (6,6%), Франция (4,1%). През 2006 г. външният дълг се изчислява на 47,39 млрд.щ.д. Инфлацията е 1,9 %. Според данни на местна банка безработицата през 2004 г. е 13% само за мъжкото население, а сред жените – 11,8%. Според други статистики тя достига до 25%. Всяка година на пазара на труда излизат около 500 хил. млади саудитци. Селското стопанство произвежда пшеница, ечемик, домати, дини, фурми, цитрусови плодове, овнешко месо, пилета, яйца и мляко.

Култура

Коранът е единственият източник на правото. Целият културен, социален, политически живот се базира на догмите на ислямската религия. Саудитска Арабия е създадена през 1932 г. от крал Абдул Азиз и се управлява от неговите синове след смъртта му през 1953 г. Официалната религия в страната е ислямът в неговата уахабистка разновидност, който в салафистката си версия се стреми да изчисти исляма от всичко, което се смята за нововъведения и отклонения. Уахабизмът започва като пуританска мюсюлманска секта в края на XVIII век и е свързан амбициите на управляващата в Саудитска Арабия династия. Той забранява култа към светци, издигането на пищни паметници или луксозни джамии, слушането или създаването на музика. На жените е забранено да шофират, а пушенето също е грях. В страната се смята за престъпление изповядването на друга форма на исляма или преминаването към друга религия. За уахабитите шиитите не са истински мюсюлмани. Единственият източник на законодателство е Коранът, което обяснява защо нито Саудитска Арабия, нито бившият талибански режим имат конституция.Повечето от посетителите на Саудитска Арабия идват единствено, за да видят Мека. Това е Светият град за Исляма и всички предани мюсюлмани, без значение къде живеят, трябва да направят поклонение тук поне веднъж в живота си. Това е родното място на Мохамед, тук той е започнал да проповядва и тук се е завърнал за последното си поклонение. Мека и светите места на околността са забранени за немюсюлмани. В центъра на Мека се намира Голямата Джамия, а в нея, Свещения кладенец Замзам. Кааба, към който се обръщат всички мюсюлмани, когато се молят, е в централния двор на джамията. Според легендите Кааба е бил построен от Адам и след това издигнат отново от Абрахам и сина му Измаил по подобие на Божия дом в Рая.

Политическа система, право и управление

Саудитска Арабия е абсолютна теократична монархия. За основа на законодателството се приема Коранът. През 1993 г. е въведен светският Основен закон за управлението, който третира правата и задълженията на правителството. Другите важни конституционни актове са Законът за Консултативния съвет, Законът за Съвета на министрите, Законът за управление на провинциите и Законът за Съвета по национална сигурност. Държавен и духовен глава е крал Абдула. Той упражнява законодателната и изпълнителната власт. Заема постовете министър-председател, главнокомандващ на въоръжените сили и върховен съдия. Правителството се назначава от краля и е съставено от членове на кралското семейство, шейхове и технократи. Тринадесетте области (или емирствата) се ръководят от емир, който е и председател на областното събрание (Шура). Консултативният съвет (Меджлис аш-Шура) при краля е създаден още през 1928 г. Фактически е "преоткрит" на 01.03.1992 г. Той винаги е имал чисто съвещателни функции. На 6 юли 1997 г. броят на членовете на този съвет е увеличен с кралски указ от 60 на 90 души, а в края на 2005 г. – на 150 души, всички назначени, включително и председателят, за четиригодишен мандат. Специфични органи за страната са: Съветът на принцовете (около 100 члена) и Съветът на улемите (ислямските теолози - около 60 члена). Те участват във формирането и провеждането на политиката. Реална власт при вземане на основните политически и икономически решения имат около 60 човека, главно членове на кралското семейство. Държавна религия е ислямът (80% от коренното население са сунити – уахабитско направление?, а останалите – шиити). Съдопроизводството се осъществява на основата на шериата (ислямското право). Създаването на политически партии и масови организации е забранено. Разрешена е само дейността на основаните през 1971 г. кралски профсъюзи. Особено място заема създаденият през 2000 г. Семеен съвет, включващ около 20 внимателно подбрани ключови фигури от основните кланове на фамилията Ал Сауд, за която се смята, че се състои от 20 хил. члена, включително 5 хил. принца. Самият съвет не е форум за вземане на решения, но има важна роля на инструмент за взаимна информация и консултации. През 2003 г. е създаден Център "Крал Абдул Азиз" за национален диалог. Организираните от него дискусии се провеждат на няколко етапа: започват от равнището на провинциалните административни единици, последвани от областите, като след това областните представители провеждат общонационална среща в един от градовете на кралството. На всяка от тези общонационални срещи се отчитат предложенията на областните представители и се изработват препоръки за политическо решение. На 01.08.2005 г. след смъртта на крал Фахд властта преминава без видими конфликти в ръцете на престолонаследника принц Абдула, който е първият в историята на страната крал извън клана на Судейритите?. Един от първите укази на крал Абдула е да назначи принц Султан - негов полубрат и представител на клана на Судейритите, за престолонаследник. По такъв начин той запазва традиционния механизъм при смяната на властта и баланса на силите сред управляващия елит. С кралски указ № А/135 от 19.10.2006 г. се внасят промени в Основния закон на управление. С тях се определя нов ред на наследяване на властта, съгласно който изборът на престолонаследник от изключителен прерогатив на краля се прехвърля върху колективен орган – новосъздадената Комисия за полагане на клетва за вярност. По този начин за първи път системата за наследяване на властта се институционализира, като целта е запазване единството на кралската фамилия. В Комисията за полагане на клетва за вярност влизат синовете на краля-основател, като председател е най-възрастният от тях. Ако някой не е в състояние да участва (поради смърт, заболяване), кралят назначава на негово място един от синовете му, проявил се като достоен и способен човек. Освен това в състава на Комисията влизат по един от синовете на краля и престолонаследника. Комисията се свиква в Кралската канцелария в Риад. В случай на смърт на краля Комисията ще покани престолонаследника да положи клетва за вярност като следващ крал. Новият престолонаследник се определя по следния начин: встъпилият в длъжност нов крал предлага една, две или три кандидатури на вниманието на членовете на Комисията. Ако Комисията не постигне съгласие за нито една от предложените от краля кандидатури, тогава нейните членове издигат кандидатурата на друг достоен представител на управляващата фамилия. Ако кралят не е съгласен с тях, то всяка една от предложените от него и от Комисията кандидатури подлежи на гласуване и престолонаследник става този, който е събрал най-много гласове. В случай на тежко заболяване на краля, което да го прави неспособен да упражнява властта, Комисията създава Съвет за временно управление на държавата в състав от 5 свои членове. Ако случайно и кралят, и престолонаследникът починат, тогава в седемдневен срок Комисията е длъжна да избере най-способния сред синовете на краля-основател или техните синове и да го покани да положи клетва. Основно предизвикателство пред саудитското ръководство във вътрешен план са аспирациите на организацията Ал-Каида и други фундаменталистки структури за предизвикване на вътрешни промени с цел утвърждаване на радикалния ислямски фундаментализъм и премахване на управляващата фамилия Ал Сауд. Големите терористични актове през 2003 г. и 2004 г. в столицата Риад, Източната провинция и пристанището Янбу на Червено море принудиха саудитското правителство да възобнови борбата срещу вътрешния тероризъм и екстремизма.