Медиа-М (16) -- Литература -- 2009

Приключенията на Ситалк. От Стримон до Киликия

1. Светилището

(продължение)

И на трите Дионисови жрици отдаваше Вологез дължимото. От Ептасоко имаше три момичета, от Дрениса – три момчета. А от Земела – само Ситалк. Трите жени познаваха много мъже измежду поклонниците, но знаеха билки, които обезсилваха мъжкото семе. И идваха дни, когато всяка една от тях спираше отварата и спеше само с Вологез. И тогава Великата майка я даряваше да изпита нейната участ. Само към Земела се скъпеше богинята. „Че е дръзнала да се нарече като нея” - шушукаха някои жени. „От завист за красотата и дарбите и” – говореха други. „Тайно пие от билките” – подмятаха трети.
Но дойде време и Земела се усети несама. То бе времето, когато посещаваше ложето на Вологез. Но бе и времето, когато в храма на Дионис се появи Исант.
А воинът Исант идеше от племето но одрисите. И той бе като Вологез красив и силен. И той като него тачеше Дионис и с охота приемаше най-сладките му дарове – жените и виното. Но македонът лъхаше на горски оман и на мъдрост, а одрисът – на коне и битки. И кучетата в храма радостно лаеха и скачаха по Вологеза, а никакви ги нямаше, когато спираше пред хана Исант. А много жени бе имал Исант. Мълвата носеше, че преспал дори с една от дъщерите на царя на кробизите. Дали бе истина, никой не знаеше, но в нейния род се появиха много мъже с това име, а един от тях стана цар на всички кробизи в края на четвъртия век преди нашата ера и се прослави с богатство, разкош и красота. (продължение)

Начало