Ангола

География

Официално име: Ангола
Столица: Луанда
Валута: Куанза
Религии: протестантска, католическа, местни вярвания
Население: 12 799 293 (2009);
Територия: 1 246 700 кв. км.
Релеф:Ангола има три основни природни региона: крайбрежни низини, характеризиращи се с низини и равнини; хълмове и планини, издигащи се навътре от брега; и област на високи равнини, наречена Високото плато, което се простира на изток от планинската част. Най-високият връх на Ангола е Моро де Моко, 2620 м.
Административно деление: 18 провинции и 164 общини. Една от провинциите, Кабинда, е анклав на страната.

История

• През 1482 португалска експедиция открива бреговете на Ангола.
• През 1576 е основан форта Сан-Паоло-ди-Луанда, който по-късно ще стане столица на Ангола. До средата на 19 век главната политика на португалците в Ангола е търговията с роби. Според приблизителни оценки за 300 години от сраната са изведени около 5 млн. души.
• През 1885-1894 Португалия, Белгия, Германия и Англия сключват поредица от договори, които очертават съвременните граници на Ангола.
• През 1951 Ангола получават статут на "задморска провинция" на Португалия.
• През 1950 възникават първите въстанически групировки.
• През 1961 избухва антипортугалско въстание, прераснало после в Колониалната война. Негов лидер е Холденом Роберто (лидер на групировката UPA, а след това на FNLA). Войната за независимост продължава около 15 години.
• През 1962 е образувано временно правителство на Анголската република в изгнание на чело с Холденом Роберто.
• През 1966 е извършема първата въоръжена акция на UNITA.
• През 1974 избухва антифашистка революция в Португалия. Страната предоставя свобода на всички свои колонии.
• През 1975 на 11 ноември е провъгласена независимостта на Ангола. Първият президент на страната е лидерът на просъветската групировка MPLA - Агостиньо Нето, чиято войска завзема Луанду — административният център на Ангола. Започва гражданска война за власт в страната между просъветската групировка MPLA и проамериканската UNITA.
• През 1975 просъветското ръководство влиза във вътрешен конфликт с редовните части на кубинската армия. UNITA се ползва от помощта на ЮАР.
• През 1979 президент на Ангола става новия лидер на MPLA Жозе Едуарду Душ Сантуш.
• През 1992 MPLA губи поддръжката си на разпадналия се СССР и се преориентира към САЩ.
• През 2002 e сложен край на гражданската война в Ангола (1975-2002).

Икономика

Икономиката на Ангола преминава през период на трансформация в последните години, като преминава от хаоса, причинен от 25-годишната гражданска война, към най-бързо растящата икономика в Африка и една от най-бързо растящите в света. Растежът е почти изцяло воден от растящата нефтена индустрия, която премина 1,4 млн. барела на дена в края на 2005 и нарасна до 2 млн. барела през 2007. Контролът над нефтената индустрия се осъществява от Sonangol Group, конгломерат, който е притежаван от анголското правителство. През декември 2006 Ангола беше приета за член на ОПЕК. Икономиката нарастна с 18% през 2005, 26% през 2006 и 17,6% през 2007. Очаква се тя да продължи да расте с над 10% на година до края на десетилетието. Сигурността от сключеният през 2002 мир доведе до осигуряването на жилища за 4 милиона бездомни. По този начин се осъществиха широкомащабни увеличения в селскостопанското производство.
Икономиката на страната расте след постигането на политическа стабилност през 2002. Въпреки това, Ангола среща огромни социални и икономически проблеми в резултата на почти непрекъснатото състояние на конфликт от 1961 година до днес. Най-високото ниво на разрушение и социо-икономически вреди се осъществява след обявяването на независимостта пред 1975г., по време на дългите години на гражданска война. Нефтеният сектор, със своите бързо растящи приходи, е основната сила зад подобренията в цялостната икономическа активност - въпреки това, бедността остава повсеместна. Антикорупционният международен наблюдател Transparency International определи Ангола като една от десетте най-корумпирани държави в света за 2005г. Столицата е най-развитият и единственият голям икономически център в страната, който си заслужава да се спомене.
Според Heritage Foundation, нефтеното производство в Ангола се е увеличило толкова много, че сега Ангола е основният доставчик на нефт за Китай.
Транспортната инфраструтура в Ангола се състои от:

• Три отделни железопътни линии с обща дължина 2761 км
• 76626 км. пътища, от които 19156 км. са асфалтирани
• 1295 км. плавателни пътища
• 8 големи морски пристанища
• 243 летища, от които 32 са асфалтирани.

Култура

Ангола е била владение на Португалия за повече от 400 години. Затова двете страни споделят много културни аспекти: език(португалски) и основна религия(католицизъм). Анголската култура е най-вече културата на местното племе Банту, съчетана с португалската култура. Разнородните етнически общности със своите собствени културни обичаи, традиции и местни езици или диалекти включват плементат Овимбунду, Мбунду, Баконго, Чокве и други народи. В провинция Моксико повече от 10000 човека са испаноговорящи(около 4.34% от населението на провинцията) заради присъствието на кубински войници по време на анголската гражданска война (1975 - 2002).

Политическа система, право и управление

Изпълнителната част на управлението е съставена от президент, министър председател(в момента Пауло Касома) и Министерския съвет. В продължение на десетилетия политическата власт е била съсредоточена в президентството. Министерският съвет, съставен от всички министри и заместник - министри, се среща периодично за да обсъжда политически проблеми. Губернаторите на 18-те провинции се назначават от президента и са под негово пряко управление. Конституцията от 1992 г. установява широките очертания на правителствената структура и очертава правата и задълженията на гражданите. Съдебната система се основава на португалската и частното право, но е слаба и фрагментирана, и съдилищата работят във само 12 общини от общо 164. Върховният съд служи за апелативен трибунал. Конституционен съд с права на юридически надзор никога не е бил формирал.